A+ A A-

ИСТОРИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ

Националната гвардейска част е приемник на създадената през 1879 г. лична гвардия на княз Александър І Батенберг. Със създаване на държавата и встъпване в длъжност на новия княз възниква необходимостта от изграждане на специална военна част с охранителни и церемониални функции
Изборът пада върху Софийска № 1 конна сотня. На 30 юни или 12 юли /стар стил/ тя осъществява първия официален ескорт на български княз. При тържественото шествие по софийските улици, сотнята за първи път е предвождана от личния флаг на княз Александър І.
За блестящото посрещане на българския държавен глава Първа конна сотня е определена с указ № 28 от 30.08.1879 г. за Собствен конвой на княза.

През годините гвардейската структура се разраства от 150 души в началото до 600 души през 40-те години на ХХ век.
Специалното отношение на всички държавници към гвардейските части се изразява в приоритетното й снабдяване с най-модерното въоръжение и снаряжение, с най-добрите коне.Така гвардията се утвърждава като елитна бойна войскова единица до 1944 г., поради което в нея се изпитват първите устави, наставления и правилници по бойна подготовка
Тя е в основата на школа за създаване на високоподготвени офицери, които заемат възлови места във военната йерархия на страната. Болшинството офицери усъвършенстват обучението си в чужбина.
 В нейното командване и управление се изграждат най-добрите професионалисти. Конкретен принос за развитието на военното изкуство имат цяла плеяда гвардейски офицери: генералите Петър Марков, Христо Петрунов, Иван Колев, Генко Мархолев, Александър Кисьов, Любомир Босилков, Константин Соларов, Александър Танев и др.
От средата на гвардейското офицерство се избират представители за свитата на държавния глава. Флигел-адютантът на княза /царя/ винаги е гвардеец. Той е лицето, което придружава монархическата персона при пътуванията в чужбина.
Първоначално така наречената особена служба на гвардията се състои в съпровождане на държавния глава, членовете на неговото семейство и всички високопоставени държавни гости. От значимостта на охраняваната персона и според дворцовия церемониал се определя обикновен или тържествен конвой /ескорт/.
Задължение на гвардията е да осигурява охраната на държавни, военни и стопански обекти в Софийския гарнизон. Сред тях, най-важен е караулът пред парадния вход на Двореца, неизменно изпълняван от 1882 г. с часови винаги в парадна гвардейска униформа.

ПЪРВОТО БОЙНО ЗНАМЕ

Като елитни части гвардейците са не само в първата линия на всички паради, юбилейни чествания и тържества, но и първи при връчване на бойните знамена.Те са единствената войскова единица с право да носи както личния флаг на владетеля, така и официалното бойно знаме на българската армия. Затова на 30 август 1881 г., след връчване на първите официални бойни знамена в българската история, гвардейците заедно с останалите войскови части изпълняват церемониален марш пред своя княз.

ПЪРВОТО БОЙНО КРЪЩЕНИЕ
От своето създаване до наши дни историята на гвардията следва възходите и паденията на българската държава.
През 1885 г. борбата за обединение на Княжество България и Източна Румелия навлиза в решителна фаза. Офицерите от свитата, посветени в обединителната идея уговарят своя княз да оглави патриотичното дело.
Непосредствено след провъзгласяване на Съединението, гвардейците пристигат в Пловдив. Пресичайки Балкана на връх Никола, на границата между двете Българии, гвардейците ритуално свалят шапки. Те са първите, които прекрачват границата. Щандартният взвод остава при княза, а останалите гвардейци заминават да охраняват южната граница, командвани от поручик Тодор Кабакчиев, първият български офицер, назначен за командир на гвардията.
С обявяването на войната от страна на Сърбия, Лейбескадронът заминава за Сливница. където гвардейците доказват своя героизъм в боевете при Драгоман и Пирот. На 15.11.1885 г. по време на настъплението срещу Пирот двете конници – българска и сръбска се изправят една срещу друга. Българските ескадрони настъпват в стройни редици, стремително и в добре построен боен ред. Гледката впечатлява дори противника. Врагът е принуден да отстъпи. По-късно, когато подпоручик Александър Танев отнася отговора на княз Александър І до граф Кевенхюлер за спиране на бойните действия, в противниковия лагер гвардеецът е посрещнат с внимание и почести.
След подписване на примирието българските воини, блестящо защитили честта на оръжието си, се завръщат триумфално в столицата. На Александровския площад е организиран невиждан парад.
През Балканската война Лейбгвардейският полк изпълнява важни задачи в сферата на разузнаването и охраната на стратегически обекти. В критичните боеве за овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. гвардейците първи влизат в града, пленяват коменданта на крепостта Шукри паша и неговия щаб без да дадат нито една жертва.
По време на Първата световна война Лейбгвардейският конен полк първоначално участва на Южния фронт и охранява западната граница. От януари 1916 г. е включен в състава на Конната дивизия с командир генерал Иван Колев и геройски се сражава на Добруджанския фронт.
След присъединяване на Южна Добруджа към България през 1940 г., Гвардейският полк има честта да бъде сред първите български войски посрещнати в Добрич. На полка се поставя задача да премине през земите, където в Първата световна война българската конница показа своята мощ и чудеса от храброст.
Новият образец униформи е регламентиран в края на 1936 г.
През ноември 1938 г. гвардейска рота, водена от военния министър ген.Теодоси Даскалов и предствителя на Двореца ген. Панов присъстват на погребалната церемония на Мустафа Кемал Ататюрк.
Гвардейският конен полк е сред първите български войски, посрещнати в Македония през април 1941 г.
Есента на 1944 г. Гвардейският конен дивизион участва в заключителния етап на войната срещу фашистка Германия. От октомври до края на ноември воюва на Македонския фронт в района на Гюешево-Крива паланка-Куманово-Прищина.
От 50-те до 90-те години гвардейските части претърпяват различни реорганизации и имат различни командвания от страна на Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, но винаги съществува представителна гвардейска рота за провеждане на протоколни и юбилейни мероприятия с национално значение.
С Постановление № 124 на Министерския съвет от 14 май 2001 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на Българската армия. Тя участва при провеждането на представителни и протоколни мероприятия с национално значение, в които участват Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, Министър-председателят, Министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на Българската армия.
На 11 юли 2003 г. на площад “Св. Александър Невски” президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Георги Първанов връчи новото знаме на гвардейците.
С Постановление № 260 от 2 ноември 2009 г. е приет нов Правилник за структурата, организацията и реда за използване на Националната гвардейска част. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование в състава на въоръжените сили и структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Мисията на Националната гвардейска част днес е не само да представя най-добрите войнски традиции и ритуали, но и да бъде център за тяхното възраждане и обогатяване в името на съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.
Празникът на Националната гвардейска част е на 12 юли.


ПАМЕТНИК НА ГВАРДЕЙЦИТЕ-ЖЕРТВИ ПРЕД ОЛТАРА НА ОТЕЧЕСТВОТО 1885-1945 Г.
 Паметникът е построен в края на 2005 г. със спомоществователството на Национален дарителски фонд “13 века България” и е израз на дълбоко преклонение към подвизите на загиналите воини от гвардията, чиито имена няма да потънат в забвение. Мемориалът съчетава изображение на Александровската звезда – днешния знак на Националната гвардейска част и орлово перо, които са отляти от бронз. От двете страни на орловото перо се издигат две бетонни колони, към които са прикрепени гранитни плочи с имената на 72-ма гвардейци, отдали живота си в борбата за национално обединение на България през 1885 год., Балканската война - 1912-1913 год., Първата световна война - 1915-1918 год. и Втората световна война -1944-1945 год. Под Александровската звезда е изписан девизът на Националната гвардейска част: “За честта и славата на Родината”, а на гърба на паметника е прикрепен лавров венец, отлят от бронз.

ГВАРДЕЙСКИ ЦЕННОСТИ:

Вярност: Да се спазва Конституцията на Република България и се изпълняват безпрекословно законите, уставите и заповедите на командирите. Да се съхранят утвърдените духовни ценности.
Храброст: Безстрашно да се защитават целостта и независимостта на страната и интересите на народа.
Дълг и чест: Да се приема заповяданата мисия и нейното изпълнение като лична отговорност. Да не се нарушават общоприетите правни и морални норми.
Безкористна служба: Да се поставя успеха и благото на Родината, народа и останалите военнослужещи над собственото благополучие и интереси.
Достойнство: Безупречно да се изпълняват воинските задължения и да се служи за пример в обществото.

ПРИНЦИПИ НА ГВАРДЕЕЦА:

- Аз съм гвардеец – един от защитниците на 13-вековното ни Отечество. Служа във формирование - символ на българската държава.
- За защитата на Отечеството и просперитета на своя народ не бих пожалил и живота си.
- Горд съм, че служа в армия без пленено бойно знаме. Стремя се да множа нейните успехи и да славя името й.
- Пазя авторитета на държавата, честта и достойнството на всички хора.
- Изпълнявайки воинския си дълг се ръководя от традиционните гвардейски ценности. Нося пълна отговорност за всички свои действия.

ГВАРДЕЙСКИ КОМАНДИРИ:

1. ротмистър Александър Мосолов /1879-1883/ 16. полк. Матей Златоустов /1935-1936/
2. подп. Димитрий Ризенкампф /1883-1884/ 17. полк. Илия Добрев /1941/
3. ротмистър Юрий фон Кубе /1884-1884/ 18. подп. Иван Божинов /1941-1944/
4. полк. барон Алфред Корвин /1884-1885/ 19. подп. Иван Сандев /1944/
5. ротмистър Тодор Кабакчиев /1885-1886/ 20. полк. Иван Тодоров /1945/
6. ротмистър Владимир Цанков /1886-1886/ 21. полк. Цено Ценов /1946-1947/
7. генерал-майор Петър Марков /1886-1908/ 22. подп. Иван Чепишев /1948/
8. полк. Иван Колев /1908-1912/ 23. подп. Кръстю Антонов /1948/
9. полк. Генко Мархолев /1912-1913/ 24. полк. Атанас Тимнев /1950-1954/
10. полк. Паун Бананов /1913-1916/ 25. капитан Костадин Пандев /1967-1970/
11. полк. Александър Кисьов /1916-1918/ 26. полк. Николай Николов /1978-1983/
12. подп. Любомир Босилков /1918-1920/ 27. полк. Атанас Асенов /1982-1985/
13. полк. Никола Станимиров /1921-1923/ 28. полк. Ангел Стоянов /1997-2002/
14. полк. Малчо Малчев /1930-1934/ 29. полк. Крум Александров /2002-2008/
15. полк. Константин Марков /1934/ 30. полк. Боян Ставрев /2008-2014/
бриг. ген. Боян Ставрев 2014-2016/

 

Национална гвардейска част - официален уеб сайт © 2012. Всички права запазени! Изработка и поддръжка на сайта #TAG Web Studio

Информацията в този сайт е публична и може да бъде копирана и разпространявана свободно, като изрично се упомене източника. Неоторизираните опити за добавяне или подмяна на информация са строго забранени. Води се статистика за всички посещения.